ЗАКОН за съдебната власт

Чл. 18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:

1. е народен представител, кмет или общински съветник;

2. заема длъжност в държавни или общински органи;

3. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;

5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;

7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;

8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;

9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието.

(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.

Чл. 19. Народното събрание и органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет до един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

Чл. 20. (1) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и прокурорите се провежда на отделни делегатски събрания на съдиите и прокурорите при представителство един делегат на 10 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.

(2) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите се провежда на общо събрание, в което участват всички следователи в Република България.

Чл. 21. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и административните съдилища избират делегати на отделни събрания.

(2) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.

(3) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища.

(4) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общо събрание на всички военни прокурори и военни следователи.

Чл. 22. (1) Събранието за избор на делегати се свиква с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.

(2) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.

(3) Събранието за избор на делегати се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.

(4) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет за включване на избраните лица в списъка за участие в общото делегатско събрание.

Чл. 23. (1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.

(3) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.

(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в 14-дневен срок от провеждането на съответните събрания за избор на делегати.

(5) Събранията по ал. 1 - 3 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати или всички следователи.

Чл. 24. (1) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(2) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

Чл. 25. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Чл. 26. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.

(2) Жалбата се подава в тридневен срок от обявяването на резултатите от избора.

(3) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.

(4) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор до един месец от влизането в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.

Чл. 27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1 .

(2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България Висшият съдебен съвет обявява оставката на изборен член на първото си заседание след подаването й.

(3) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, започва по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(4) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, започва по искане на една пета от народните представители.

(5) Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 3 или 4 и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му.

Чл. 28. В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5 .

Чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:

1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;

3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;

4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;

5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;

10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;

11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;

12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;

13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;

17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи - на главния прокурор.

(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на Висшия съдебен съвет.

(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 31. Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.

Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.

(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.

(4) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет отсъстват всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.

Чл. 33. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.

(3) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет.

(4) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация, или предложения за налагане на дисциплинарно наказание.

(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго.

(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.

Чл. 35. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Чл. 36. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.

(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.

(2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, се определят с правилника по чл. 30, ал. 4 .

(3) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.

Чл. 38. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи прави предложения до Висшия съдебен съвет за:

1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;

2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;

3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;

4. решения за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.

(2) Предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи във връзка с осъществяване на правомощията й по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения се правят и от административен ръководител, както следва:

1. от председателя на Върховния касационен съд за:

а) заместниците му и за съдиите от този съд;

б) председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;

2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. от главния прокурор за:

а) заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;

б) районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;

4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. от военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. от окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд за:

а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) председателите на съответните окръжни и военни съдилища;

9. от председателите на окръжните съдилища за:

а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;

10. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

12. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

13. от директора на Националната следствена служба за:

а) заместниците му и за следователите от Националната следствена служба;

б) директорите на окръжните следствени служби;

14. от директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.

(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет.

(5) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко от тях.

(6) Висшият съдебен съвет приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Чл. 39. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестирането на съдиите, прокурорите и следователите.

(2) За осъществяване на правомощието си по ал. 1 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи се подпомага от помощни атестационни комисии.

(3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори или следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

Чл. 40. Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Чл. 41. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Чл. 42. (1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.

(2) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж.

(3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж.

(4) За петима от инспекторите в рамките на стажа по ал. 3 се изискват и най-малко 8 години като съдия в окръжен или апелативен съд, Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или окръжна следствена служба.

Чл. 43. Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1 .

Чл. 44. Предложенията за главен инспектор и инспектори се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на главния инспектор и на инспекторите.

Чл. 45. (1) Предложенията за главен инспектор и инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Специализираната постоянна комисия провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона, и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.

Чл. 46. Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители.

Чл. 47. (1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.

(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1 , преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.

Чл. 48. (1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:

1. подаване на оставка;

2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;

4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 2 .

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 - 6 предложение за освобождаване на главния инспектор или инспекторите могат да правят най-малко една пета от народните представители или Висшият съдебен съвет.

Чл. 49. При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.

Чл. 50. При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора.

Чл. 51. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.

(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

Чл. 52. Времето, прослужено като главен инспектор или инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5 .

Чл. 53. За главния инспектор и инспекторите се прилагат глава шестнадесета и чл. 350 - 354 .

Чл. 54. (1) Инспекторатът:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;

4. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

5. при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;

6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;

7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;

8. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;

9. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;

10. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

(2) Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Чл. 55. (1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава двукратния брой на инспекторите, включително и главния инспектор.

(2) При Инспектората, извън определената по ал. 1 численост на администрацията, се назначават чрез конкурс и до 22 експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл. 18 .

(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от Инспектората по предложение на главния инспектор.

(4) За организацията на дейността на администрацията си Инспекторатът приема правилник, който се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.

(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.

(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

Чл. 57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.

(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.

Чл. 58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:

1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;

2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2 ;

3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;

4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.

(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.

(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.

(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Чл. 59. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.

Чл. 60. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:

1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;

2. се разпорежда със средствата по бюджетната сметка на Инспектората;

3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;

4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет;

5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;

6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.

(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването.

Чл. 61. (1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Чл. 62. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 63. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.

(4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(5) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.

(6) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.

(7) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.

(8) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно.

Чл. 64. (1) На всеки три месеца актовете на съдилищата се публикуват на страницата на съответния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.

Чл. 65. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Чл. 66. (1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

Чл. 67. (1) Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.

(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба.

Чл. 68. (1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, правят предложения за съдебни заседатели, като най-малко 10 на сто от лицата, които се предлагат, са с педагогическа квалификация.

(2) Съдебните заседатели се определят за:

1. районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(3) Съдебните заседатели във военните съдилища се определят по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Чл. 69. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години.

Чл. 70. Съдебните заседатели полагат клетва пред съответното общо събрание.

Чл. 71. Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:

1. по негово искане;

2. при поставянето му под запрещение;

3. когато е осъден за умишлено престъпление;

4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 72. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.

(2) За всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели.

Чл. 73. За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Чл. 74. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.

(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Чл. 75. Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Чл. 76. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.

Чл. 77. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) В районния съд могат да се създават отделения.

(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.

(4) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.

Чл. 78. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 79. (1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. анализира и обобщава практиката на съда;

2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд.

(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 80. (1) Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието - и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

4. участва в съдебни заседания;

5. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;

6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

7. командирова съдии при условията на чл. 81 ;

8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. свиква и ръководи общото събрание на съда;

10. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на районния съд в интернет;

11. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 81. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години за срок до 6 месеца.

(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд при условията на ал. 1.

(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 82. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:

1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;

2. граждански дела в състав от един съдия.

(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.

Чл. 83. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

Чл. 84. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.

Чл. 85. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения и го предлага на председателя на съда;

2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;

3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;

4. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

5. приема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на окръжния съд.

(5) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 86. (1) Председателят на окръжния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и до края на февруари го предоставя на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

4. разпределя в края на всеки три години съдиите от окръжния съд по отделения;

5. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. организира повишаването на квалификацията на съдиите от окръжния съд;

8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква "а", докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 81 , 274 и 290 ;

10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на окръжния съд в интернет;

14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд.

Чл. 87. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 88. В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 92. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. утвърждава ежегодно състава на отделенията;

2. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;

3. анализира и обобщава практиката на административния съд;

4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

5. приема решения в други предвидени със закона случаи.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд.

(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 93. (1) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги представя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;

5. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а" и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;

9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в интернет;

10. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.

Чл. 94. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.

(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

Чл. 98. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд.

(4) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Чл. 100. (1) Еднократно в рамките на три години, когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 104. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд.

Чл. 105. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 106. (1) Председателят на апелативния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието;

4. разпределя в края на всеки три години съдиите от апелативния съд по отделения;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;

9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква "а", докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

10. командирова съдии при условията на чл. 107 ;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в интернет;

14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.

(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 107. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг за срок до 6 месеца. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии.

(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.

(4) В колегиите има отделения.

Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;

2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;

3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.

Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния касационен съд.

(4) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 112. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.

(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 - повече от две трети от съдиите от гражданската и търговската колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.

Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:

1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;

3. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;

7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

8. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

9. командирова съдии при условията на чл. 115 ;

10. назначава и освобождава служителите в съда;

11. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;

12. организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;

13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд.

(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.

(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 115. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.

Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;

2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;

3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.

(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.

Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:

1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;

3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;

4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

7. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;

8. командирова съдии при условията на чл. 123 ;

9. назначава и освобождава служителите в съда;

10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;

11. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

12. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет;

13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд.

(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.

Чл. 123. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:

1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;

2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;

3. колегия във Върховния административен съд;

4. колегиите във Върховния административен съд.

(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.

Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:

1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;

2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането съдържа:

1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;

2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;

3. в какво се състои искането.

Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.

(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.

(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:

1. главният прокурор или определен от него заместник;

2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;

3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.

(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.

(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.

Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина.

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл. 75 .

Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.

(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.

(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Чл. 136. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.

(4) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 138. Главният прокурор:

1. ръководи прокуратурата;

2. организира и разпределя работата на своите заместници;

3. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;

4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.

Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

(2) Районните, окръжните и военно-окръжните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор информация за разследванията.

(3) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.

(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

(3) На всеки 6 месеца районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването и движението на преписките.

Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.

(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.

(3) Съответният районен или окръжен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.

Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Чл. 147. При служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори - за своите райони, а главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии.

Чл. 148. (1) Следствените служби са Националната следствена служба и окръжните следствени служби.

(2) В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба.

Чл. 149. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(2) Националната следствена служба се състои от следователи.

(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени със закон.

Чл. 150. Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;

2. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

3. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;

4. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

6. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;

7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;

8. на всеки 6 месеца подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.

Чл. 151. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.

(2) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.

(3) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.

Чл. 152. Окръжната следствена служба осъществява разследването по всички дела в предвидените със закон случаи, с изключение на тези, които са от компетентността на Националната следствена служба.

Чл. 153. Окръжната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява следствената служба и отговаря за дейността й;

2. осъществява общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;

3. командирова при служебна необходимост следователите и служителите от следствената служба;

4. назначава и освобождава от длъжност служителите от следствената служба;

5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които предоставя на директора на Националната следствена служба;

6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.

Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Чл. 160. Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 161. (1) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:

1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;

2. правното основание за заемането на длъжността;

3. наименованието на длъжността и ранга;

4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;

5. датата на встъпване в длъжност.

(2) Встъпването в длъжност се извършва в едномесечен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет и се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

(3) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения с встъпването си в длъжност.

(4) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на кадрова военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

1. има висше образование по специалността "Право";

2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. не страда от психическо заболяване.

Чл. 163. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;

3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

5. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Чл. 164. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко три години стаж.

(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.

(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

(6) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната.

(7) За стаж като съдия по ал. 1 - 5 се зачита и стажът като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или създаден в рамките на международна организация, на която Република България е член.