Съдът отмени решение на Общински съвет - Бяла относно размера на ТБО след жалба на областния управител

Басейн изграден на мястото на септична яма в Русе възприет за незаконен строеж

Областния управител на област с административен център Русе, на основание чл.32, ал.2, изр.1 от ЗА вр.с чл.45, ал.11 от ЗМСМА, е оспорил пред Административен съд Русе, решение № 46/30.03.2011г. на Общински съвет Бяла, прието с протокол № 3/30.03.2011г., прието повторно с решение № 72 по протокол № 4/29.04.2011г. на Общински съвет Бяла. Областния управител на Област Русе твърди, че в Областна администрация Русе, на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, е постъпило Решение № 46 на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г., заведен с вх. № 0800/111 от 15 април 2011 г. на Областна администрация Русе.
Областният управител на основание чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 45, ал. 4 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е извършил контрол по законосъобразността на Решение № 46/30.03.2011г. на Общински съвет Бяла, прието с протокол № 3/30.03.2011г. и Решение № 46 от 30.03.11г. на Общински съвет Бяла е върнато за ново обсъждане със Заповед № АК 9500-285/26.04.2011 г. на Областния управител на Област с административен център Русе.

В жалбата срещу оспореното решение, Областния управител на Област Русе твърди, че Решение № 46 от 30.03.2011 г. Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г. е прието на основание чл. 21, т. 1, ал. 7 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, включено в т. 6 от приетия Дневен ред (Докладна записка вх. №122/25.03.2011 г. от група съветници относно изменение на решение № 200 по Протокол № 14 от 21.12.2010 г. на ОбС Бяла) и „ЗА" него са гласували 15 общински съветници, без „ПРОТИВ" и 1 се е „ВЪЗДЪРЖАЛ" от общия брой 16 общински съветници (след оставка на един общински съветник).

Развиват се съображения, че с приемането на Решение № 46, Общински съвет Бяла е нарушил императивната разпоредба на чл. 68 от ЗМДТ, както и правната норма на чл.66, ал.3 от ЗМДТ.

Твърди се, че с приемането на Решение № 46 по Протокол № 3 от 30.03.2011 г., Общински съвет Бяла не е спазил нормата на чл. 68 от ЗМДТ, тъй като план - сметката и размерът на таксата битови отпадъци за 2011 г., изразен в промили, са приети на 21.12.2010 г. и Общинския съвет няма право да ги изменя в течение на годината, съответно след 31.01.2011 г.

Областният управител със своя Заповед № АК 9500-285/26.04.2011г. е върнал за ново обсъждане Решение № 46 като незаконосъобразно.

На 29.04.2011г. е проведено заседание на Общински съвет Бяла, на което е разгледано върнатото Решение № 46. Протокол № 4 от заседание на Общински съвет Бяла от 29.04.2011 г. е заведен с вх. №0800-166/19.05.2011 г. на Областна администрация Русе. С Решение № 72 по Протокол № 4 от 29.04.2011г., Общински съвет Бяла е приел повторно Решение № 46 на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г.

Решение № 72 е прието на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА от Общински съвет Бяла, като „ЗА" него са гласували 15 общински съветници от общия брой 16 общински съветници при кворум 15 общински съветници.

Областния управител на област Русе развива съображения, че съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА повторно приетият акт може да бъде оспорван пред административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Счита, че Решение № 46 от 30.03.2011 г. на Общински съвет Бяла по Протокол №3/30.03.2011 г., прието повторно с Решение № 72 по Протокол №4/29.04.2011г. е незаконосъобразно, като противоречащо на императивни правни норми, поради което се претендира отмяната на Решение № 72 по Протокол №4/29.04.2011г. и потвърденото с него Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла по Протокол №3/30.03.2011г.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Общински съвет Бяла, административен орган издал оспорения акт, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава становище, че жалбата е основателна.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди в съвкупност писмените доказателства по делото, приема за установено следното:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия, като по ал. 2 може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Правната норма на чл.45, ал.4 от ЗМСМА дава правна регламентация на правомощието на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго. Съгласно чл.45, ал.11 от ЗМСМА измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорен пред съответния административен съд по реда на АПК.

Със Заповед № АК 9500-285/26.04.2011г., Областния управител на Област Русе е върнал за ново обсъждане Решение № 46 от 30.03.11г. на ОбС Бяла като незаконосъобразно.

На 29.04.2011г. е проведено заседание на Общински съвет Бяла, на което е разгледано върнатото Решение № 46. Протокол № 4 от заседание на Общински съвет Бяла от 29.04.2011 г. е заведен с вх. №0800-166/19.05.2011 г. на Областна администрация Русе. С Решение № 72 по Протокол № 4 от 29.04.2011г., Общински съвет Бяла е приел повторно Решение № 46 на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г.

От изложеното следва изводът, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр.с чл.45, ал.11 т ЗМСМА, срещу акт, който изрично е посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол, жалбата е подадена от областен управител на област Русе по реда на чл.32, ал.2 от ЗА вр.с чл.45, ал.11 от ЗМСМА, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение № 46, прието с Протокол № 3 от 30.03.2011 г., Общински съвет Бяла е приел следното решение:

„ИЗМЕНЯ Решение № 200 по протокол № 14 от 21.12.2010 г., считано от

01.01.2011 г., както следва:

• Изменя т.З , буква а, която добива следният вид:

а/ за юридически лица и фирми - 4 %о (промила) в т.ч.3.2%о (промила) за сметосъбиране и сметоизвозване, 0.4 %о (промила) за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 0.4 %о (промила) за поддържане на депо за твърди битови отпадъци, върху данъчната оценка на недвижимите имоти, която е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ.

• Изменя т.З, буква б, която добива следният вид:

б/ за юридически лица, предприятия и фирми, притежаващи собствена техника /контейнери, контейнеровози/ за съхраняване и извозване на битови отпадъци - 2%о /промила/ върху данъчната оценка на недвижимите имоти, която е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ.

• Изменя т.З, буква в, която добива следният вид:

в/ за болниците и училищата от общината - 2%о /промила/, върху данъчната оценка на недвижимите имоти, която е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2 от ЗМДТ."

От представения по делото заверен препис от протокол № 3 от проведено заседание на ОбС Бяла на 30.03.2011г. се установява, че Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г. е прието на основание чл. 21, т. 1, ал. 7 от ЗМСМА, във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, включено в т. 6 от приетия Дневен ред (Докладна записка вх. №122/25.03.2011г. от група съветници относно изменение на решение №200 по Протокол №14 от 21.12.2010 г. на ОбС Бяла) и „ЗА" него са гласували 15 общински съветници, без „ПРОТИВ" и 1 се е „ВЪЗДЪРЖАЛ" от общия брой 16 общински съветници (след оставка на един общински съветник).

Съдът счита, че Решение № 46 от 30.03.11г. на Общински съвет Бяла е прието в противоречие с императивната правна норма на чл. 68 от ЗМДТ.

Съгласно чл.66, ал. 3 от ЗМДТ когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци /ТБО/ за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

С § 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (обн. - ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 31/2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) е дадена правна възможност на общинските съвети да определят размер на таксата за битови отпадъци за 2011г. до 31 януари на същата година.

С Решение № 200, прието с Протокол № 14/21.12.2010г., Общински съвет Бяла е одобрил план-сметка за всяка дейност по извършване на сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Бяла, както е определил и размера на таксата битови отпадъци за Община Бяла за 2011 г. /с т.3 от посоченото решение/. Това решение за определяне на размера на ТБО за 2011г. за Община Бяла е прието в срока по чл.66, ал.3 от ЗМДТ.

Решение № 46 за изменение на определени точки от Решение № 200/21.12.2010г. е прието на 30.03.2011 г., т. е. след законово установения срок 31 декември на предходната година и след срока, предвиден като изключение за 2011 г. - до 31.01.2011г., т.е в противоречие с нормите на чл.66, ал.3 от ЗМДТ и § 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (обн. - ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 31/2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

С Решение № 200, т. 1- т. 3 (а, б, в) по Протокол № 14/21.12.2010 г Общински съвет Бяла е одобрил план-сметка за всяка дейност по извършване на сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Бяла, както и е определил размера на таксата битови отпадъци за Община Бяла за 2011 г., както следва:

а) за юридически лица и фирми - 7 %о (промила) в.т.ч. 4%(промила) за
сметосъбиране и сметоизвозване, 1.5 %(промила) за подържане чистотата на
териториите за общественно ползване и 1.5%(промила) за подържане на депо за твърди битови отпадъци, върху отчетната стойност на недвижимите имоти, независимо от вида им;

б) за юридически лица, предприятия и фирми, притежаващи собствена техника (контейнери, контейнеровози) за съхраняване и извозване на битова смет - 4 % (промила) върху отчетната стойност на недвижимите имоти, независимо от вида им;

в) за болниците и училищата от общината - 4 %о (промила), върху отчетната стойност на недвижимите имоти, независимо от вида им.

С приемането на Решение № 46 по Протокол № 3 от 30.03.2011г., Общински съвет Бяла не е спазил и нормата на чл. 68 от ЗМДТ, тъй като план - сметката и размерът на таксата битови отпадъци за 2011 г., изразен в промили, са приети на 21.12.2010 г. и Общинския съвет няма право да ги изменя в течение на годината, съответно след 31.01.2011г.

Областният управител със своя Заповед №АК 9500-285/26.04.2011г. е върнал за ново обсъждане Решение № 46 като незаконосъобразно.

На 29.04.2011 г. е проведено заседание на Общински съвет Бяла, на което е разгледано върнатото Решение № 46. Протокол № 4 от заседание на Общински съвет Бяла от 29.04.2011 г. е заведен с вх. №0800-166/19.05.2011 г. на Областна администрация Русе. С Решение № 72 по Протокол № 4 от 29.04.211г. Общински съвет Бяла е решил: „Приема повторно Решение № 46 на Общински съвет Бяла по Протокол №3/30.03.2011 г. " Решение № 72 е прието на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА, Общински съвет Бяла, област Русе и „ЗА" него са гласували 15 общински съветници от общия брой 16 общински съветници при кворум 15 общински съветници. От изложеното следва правният извод, че Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г., както и Решение № 72 по Протокол №4/29.04.2011г., с което е прието повторно Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла са незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с материално правните норми на чл.66, ал.3 от ЗМДТ, чл.68 от ЗМДТ и § 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ (обн. - ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 31/2011 г., в сила от 01.01.2011 г.), поради което следва да бъдат отменени.

На основание чл. 143, ал.1 АПК, в тежест на ответника по жалбата са направените разноски от оспорващия за юрисконсултско възнаграждение. По силата на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвижда минимален размер на юрисконсултско възнаграждение 150 лв., поради което ответника по жалбата следва да бъде осъден да заплати тази сума на оспорващия.

На основание чл.45, ал.12 от ЗМСМА вр.с чл.172, ал.2 от АПК Авдиминстративният съд отмени Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла по Протокол № 3/30.03.2011 г., както и Решение № 72 по Протокол № 4/29.04.2011г., с което е прието повторно Решение № 46 от 30.03.2011г. на Общински съвет Бяла, като незаконосъобразни. Съдът осъжда Общински съвет Бяла да заплати на Областна администрация на област с административен център Русе сумата от 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред ВАС.

Източник: ruseinfo.net

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е жалба от “И” ЕООД със седалище гр.Русе, против Заповед №ДК-02-СЦР-20/23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Северен централен район, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: “Басейн”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.270.22, местността “Мерата” по плана на гр. Русе, Община Русе, обл. Русе. Претендира се отмяна на оспорения административен акт с доводи за материалната му и процесуална незаконосъобразност. Ответникът по жалбата - Началника на РДНСК – Северен централен район, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт - правилен и законосъобразен. Окръжна прокуратура Русе счита жалбата за неоснователна.
След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима: атакува се индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл.215, ал.1 вр.чл.225 ЗУТ, подадена е в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта и от заинтересовано лице – извършител на строежа /басейн/.

Неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, тъй като жалбоподателят не бил адресат на заповедта по смисъла на § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК /Наредба 13/. В случая от представените от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата му – удостоверение за вписване на басейни в регистъра на обекти с обществено предназначение, договор от 10.04.09г., договор от 10.05.10г., уведомление от 18.08.09г., разпореждане от 03.05.10г., справки за продажби /л.13 – 19 от преписката/ и декларация /л.37 от преписката/ се установява, че жалбоподателят е извършител на строежа. Същото обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по назначената по делото строително-техническа експертиза. Съгласно § 3, ал.1 от Наредба № 13 "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. А по силата на § 3, ал.2 от Наредба № 13 в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица /какъвто е случаят/, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване. Именно като извършител на строежа жалбоподателят е адресат на заповедта. И независимо, че теренът, върху който е изграден процесния строеж, е публична държавна собственост, жалбоподателят също е адресат на заповедта като извършител на строежа на основание § 3 от Наредба № 13. Същия извод следва и от разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ съгласно която извършителят на строежа също е адресат на заповедта. С процесната заповед се създават задължения за жалбоподателя за премахване на строежа при влизане в сила на заповедта. Затова той има правен интерес от нейното оспорване.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. С т.3 от Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. на Началника на ДНСК София, на Началниците на РДНСК са делегирани правомощия във връзка с издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи. Изводът е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – по място, материя и степен. Констативният акт също е съставен от надлежни лица по смисъла по чл.225, ал.3 ЗУТ – длъжности лица при Сектор Русе, РДНСК – Северен централен район, намираща се в структурата на ДНСК.

С обжалваната Заповед №ДК-02-СЦР-20/23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Северен централен район, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: “Басейн”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.270.22, местността “Мерата” по плана на гр.Русе, Община Русе, обл.Русе. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма. При издаването й административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърденията на жалбоподателя, оспорваната заповед съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Ето защо доводът за нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и нарушаване, поради това на правата за защита на лицето, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва или е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото безспорно се установява от описаните по-горе писмени доказателства, че жалбоподателят е извършител на строежа /допълващо застрояване по чл.47, ал.2 вр. чл.41, ал.1 от ЗУТ/. Изграденият басейн е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, тъй като представлява подземна постройка.
За изградения строеж е бил необходим както инвестиционен проект /съгласно чл.137, ал.3 ЗУТ/, така и разрешение за строеж /съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ/. Не се спори, че за процесният “басейн” няма одобрени инвестиционен проект, нито разрешение за строеж.

Процесния строеж не попада сред изключенията по чл.147, ал.1 ЗУТ, за които не е необходим одобрен инвестиционен проект. За изграденият басейн по-специално не е налице изключението по чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ, съгласно която не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за басейни с обем до 100 куб. м. в оградени поземлени имоти. В случая, видно от констативния акт и от заключението на вещото лице, процесния басейн е с размери: дължина 15 м., ширина 9 м. и дълбочина от 1,20 м. до 2 м. С тези габарити той е с обем над 100 куб.м. Освен това той е разположен в неограден поземлен имот – басейна е за обществено ползване и като такъв е вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение /удостоверение на л.13 от преписката/, вписан е в информационния масив за търговски дейности /уведомление на л.16 от преписката/ и служи за търговска дейност /справки за продажбите на л.18-19 от преписката/. Затова за неговото изграждане е бил необходим одобрен инвестиционен проект. Процесният басейн не попада и сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за строеж. Липсата както на одобрен инвестиционен проект, така и на разрешение за строеж прави строежа незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ той подлежи на премахване, както правилно е постановено с обжалваната заповед.

Неоснователно е оплакването на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в писмената защита по делото, че басейнът не представлявал новоизграден такъв от жалбоподателя, а строежът представлявал пристрояване и преустойство на септична яма в басейн. Видно от заключението на вещото лице на мястото, където е изграден басейна действително е имало септична яма. Същото се потвърждава и от строителната документация към сградата на жалбоподателя. Но същата е била с площ само 35 кв.м. (10/3,5м.), а сега изградения басейн е с площ 135 кв. м. (15/9м. според замерванията на вещото лице). Освен това видно от приложената към заключението комбинирана скица, местоположението на септичната яма само частично съвпада с местоположението на басейна – на някои места септичната яма излиза извън очертанията на басейна, а в голямата си част басейна надхвърля очертанията на септичната яма. Очертанията на неправилната форма на басейна съществено се различава от очертанията на септичната яма. В с.з. на 01.07.11г. вещото лице уточнява, че вероятно има корекции в дълбочините и вероятно септичната яма е била покрита, тъй като е утайник за пречистване и не може такава съоръжение да е било открито. Или установява се, че процесния басейн е съвсем различен строеж спрямо съществувалата преди това септична яма като габарити, местоположение, предназначение и експлоатационни характеристики. Затова съдът не може да приеме, че неправилно е характеризиран процесния строеж в оспорваната заповед.

Освен това съгласно § 5, т.38 от ЗУТ строежи са и преустройствата с и без промяна на предназначението на обекта. За тях също на основание чл.137, ал.3 ЗУТ и чл.148, ал.1 ЗУТ са необходими както инвестиционен проект, така и разрешение за строеж.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от административният орган съществени процесуални нарушения във връзка с несъобщаването му на констативния акт и оспорваната заповед, както и на свързаното с това приложение на реда за съобщаване по § 4 от ДР на ЗУТ. Действително, както беше посочено по-горе, жалбоподателят е адресат на оспорената заповед като извършител на незаконния строеж и като такъв, както констативния акт, така и оспорваната заповед, е следвало да му бъдат връчени. Не всяко процесуално нарушение обаче е съществено. Съществено е само това процесуално нарушение, което е повлияло върху правилността на издадения административен акт, което ако не беше извършено, би се стигнало до постановяване на административен акт с друго съдържание.

В случая действително съобщаването на жалбоподателя за съставения констативен акт и оспорваната заповед е следвало да се извърши по реда на АПК, който е основният начин за съобщаване на издадените по ЗУТ актове, съгласно § 4 ал. 1 пр. 1 от ДР ЗУТ . Предвиденото в пр. 2 от тази норма изключение за съобщаване чрез залепване на акта върху недвижимия имот и в сградата на общината е допустимо само при отсъствие на заинтересуваната страна, което в случая не е било налице – жалбоподателят сам се е афиширал като извършител на строежа. Това процесуално нарушение обаче не е съществено. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на индивидуалния административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. Със съобщаването на процесната заповед за жалбоподателя са възникнали процесуални права за защита срещу тази заповед, в т. ч. и срещу констативният акт, въз основа на който тя е издадена. В жалбата си адресата може да изложи и онези съображения, да наведе факти и обстоятелства и да представи доказателства, които би направил и при съобщаване на предхождащия я констативен акт. А по отношение на оспорваната заповед, с оспорването й в настоящото производство, жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита спрямо нея. Затова тъй като неспазването на изискванията по § 4 ал. 1 от ДР на ЗУТ не са лишили жалбоподателя от правото на защита и не е повлияло върху оспорваната заповед, то процесуалното нарушение не е съществено и не води до основание за отмяна на индивидуалният административен акт като незаконосъобразен.

С оглед изложеното процесният “басейн” представлява "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Затова той подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Затова съдът намира, че жалбата е неоснователна. Няма искане за присъждане на направените от ответника разноски по делото. Затова такива не следва да се присъждат. Извършения строеж е от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”в” вр. чл.47, ал.2 от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като представлява строеж от допълващото застрояване. Затова на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ настоящото решение подлежи на обжалване. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд в Русе отхвърли жалбата на “И” ЕООД със седалище гр.Русе против Заповед №ДК-02-СЦР-20/23.03.2011г. на Началника на РДНСК – Северен централен район. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд.

Източник: ruseinfo.net